За доброволчеството

  • Работата на доброволците, често наричана “доброволчество”, е ключов ресурс за подпомагане решаването на икономически, социални, културни, политически и екологични проблеми в целия свят.
  • Доброволчеството е път към интеграция и заетост и е ключов фактор за подобряване на социалното взаимодействие.
  • Доброволчеството може да бъде средство за получаване на знания, упражняване на умения и разширяване на социалните мрежи.
  • Доброволчеството действа като допълнителна квалификация или форма на трудов опит, допълвайки автобиографията на всеки, който я осъществява и допринася за по-добрият му имидж в обществото  с течение на времето.
  • Преди всичко, доброволчеството обхваща основни ценности като справедливост, солидарност, съпричастност и гражданство.
  • Доброволчеството, следователно, не само допринася за развитието на умения на доброволеца и за икономиката като цяло, но и укрепва солидарността и социалното включване както се предвижда в стратегията „Европа 2020“.
  • Близо 1 милиард души по целия свят доброволно отдават от времето си чрез участие в обществени организации, организации с нестопанска цел, организации със стопанска цел, или директно за други граждани.
  • Повече от една пета от Европейците (малко над 20%) участват в доброволчески и благотворителни дейности (приблизително 100 000 000, спрямо проучване на Европейският Съюз от 2010 г.).
  • Проучването GHK (2010) на Британският съвет по доброволчество  очертава степента на включване на гражданите в доброволчесски дейности сред Европейските държави, използвайки скала от пет точки, както следва:
    • много висока в Австрия, Холандия, Швеция и Великобритания, където над 40% от пълнолетните граждани участват в доброволчески дейности;
    • висока в Дания, Финландия, Германия и Люксембург, където 30% – 39% от пълнолетните граждани са доброволци;
    • средно висока в Естония, Франция и Латвия, където 20% – 29% от пълнолетните граждани се занимават с доброволчески дейности;
    • относително ниска в Белгия, Кипър, Чехия, Ирландия, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Румъния, Словения и Испания, където 10% – 19% от пълнолетните граждани извършват доброволчески дейности;
    • ниска в България, Гърция, Италия и Литва, в които по-малко от 10% от пълнолетните граждани участват в доброволчески дейности.

Предизвикателства пред доброволчеството:

  • Проучване за доброволчеството в Европейския съюз (2010г.) определя липсата на подходящо обучение на доброволците и признаване на натрупаните от тях умения и компетенции като потенциални предизвикателства пред доброволчеството.
  • Следователно можем да заключим, че главното предизвикателство пред доброволчеството е:

„как да се осигури адекватно акредитирано професионално обучение, насоки за действие и системи за признаване и валидиране на натрупаните знания и компетенции от участниците в доброволчески дейности, като се разработят  подходящи методи и инструмент, които  позволяват и подпомагат  осъществяването на доброволчески услуги“

 

Партньорите по проекта поставят като предизвикателства в рамките на Европейският съюз следните основни липси:

  • трайна липса на ясна логическа рамка за реализиране, мониторинг и оценка на резултатите от доброволчески дейности: В Турция, България, Кипър и Холандия в момента няма ясна правна рамка и ясни правила за младежи доброволци и за осъществяваните от тях доброволчески дейности.
  • трайна липса на признаване: уменията, които са придобити чрез доброволчески дейности, не винаги получават достатъчно признание или им се дава значимост при последваща трудова заетост.
  • текуща липса на инструменти за подпомагане дейностите на организации в Третия сектор.
  • недостатъчни данни за добри практики и примери за доброволчество.

Проучване на Университет Джонс Хопкинс, а именно „Доброволчеството в ЕС“ (GHK 2010) определя в това число инесъответствие между предлагане и търсене: доброволците поемат предимно краткосрочни проекти или спонтанно участват в кратки доброволчески дейности, а организациите, осъществяващи дейности по доброволчество се нуждаят от лица, склонни  да поемат дългосрочни ангажименти